Предишните управляващи в София похарчиха 114 млн. лв. за завода за

Предишните ръководещи в София похарчиха 114 млн. лева за завода за отпадък, а 2/3 от машините не работят, написа във Facebook кметът на столицата Васил Терзиев. Той разяснява по този начин оферти от управническия екип на София възстановителен проект на общинското дружество „ Столично дружество за отнасяне на боклуци “. Документът завърши Оздравителния проект, създаден в резултат на получения през януари одитен отчет и за който кметът на Столичната община Васил Терзиев подаде сигнал в прокуратурата.

Планът е резултат от осъществената изчерпателна инспекция на действието на общинското дружество и положението на всички машини и уреди. Планът дефинира стъпките и методите за премахване на установените нередности, с цел да бъде възобновена естествената работата на СПТО.

Кметът на София Васил Терзиев разяснява проекта във Facebook, като написа:

" Готов е Оздравителният проект на СПТО - Столично дружество за отнасяне на боклуци. Целта на проекта е да бъдат възобновени изцяло естествената работа на предприятието и да се създава артикул с качествени индикатори, по този начин както заводът за отнасяне на боклуци е планиран.
Въпреки изхарчените от предходното ръководство близо 114 млн. лв. за последните три години, повече от 2/3 от машините и оборудванията са за главен ремонт, а предприятието не е могло да работи обикновено. Липсата на поддръжка, съчетана с неработещите системи за обезпрашаване, са довели до поетапно дефектиране на съществени уреди. А без тях няма по какъв начин да има работещ индустриален развой.
Още по време на акцията тематиката със събирането на отпадъците на София и тяхната преправка беше централна за нас. Защото предходните ръководещи настойчиво отказваха да нарушат комфорта си и бяха оставили нещата на самотек. Което сигурно щеше да докара до поредна рецесия с боклука.
За да избегнем тази рецесия още в първите дни назначихме одит в Оперативна програма „ Столично дружество за отнасяне на боклуци “ и в следствие предадохме отчета на вътрешния одит в прокуратурата.
Оздравителният проект ще се извършва в три стадия – незабавни, краткосрочни и дълготрайни ограничения.
Спешните са да намерим решения и да понижим времето за реакция, ограниченията за справяне с честите повреди, блокажи и други проблеми, които действително понижават ефикасното работно време на машините. Освен това стартира процесът за попълване на недостигащия личен състав в основните места на производството.
Но може би най-важното е, че към този момент е възобновена координацията сред екипите. А това, както всички знаем, е основна причина за доста по-добър и по-ефективен работен развой. "

Създаването на проект за деяние за възобновяване на Оперативна програма „ СПТО “ е вторият стадий от дейности, които управническият екип предприе за модернизирането на предприятието. Първата стъпка бяха интензивни дейности по възобновяване работата на завода, като се минимизира времето на спешно прекъсване и престой. Втората стъпка е основаването на Оздравителен проект, който ще разреши СПТО да възвърне плановите параметри на работа и да създава артикул с качествени индикатори, за които е планиран. В третия стадий ще бъде показан цялостен проект за рационализация, който ще бъде основан на оздравителния проект.

Модернизацията на производството ще обгръща смяна на част от софтуерните параметри, което ще разреши внедряването на нови технологии, автоматизация и роботизация на обособени софтуерни процеси. За задачата ще бъдат направени съответните планове, капиталови планове и промени на Комплексно позволение.
Основните цели на проекта за деяние включват повишение на контрола, посредством въвеждане на спомагателни контролни процедури, въвеждане на всички машини и уреди в естествен работен режим, усъвършенстване на организационно-управленската конструкция, премахване на установените нередности и възобновяване на плановия потенциал на инсталацията. Търси се усъвършенстване на производството и методите на работа.

Самият възстановителен проект е концентриран в три стадия – предприемане на незабавни, краткосрочни и дълготрайни ограничения. На първо място се търсят решения за понижаване на времето за реакция посредством регламентирането на систематични обходи и ежедневни инспекции. Предложени са ограничения за справяне с честите повреди, блокажи и други проблеми, които понижават ефикасното работно време на машините и е стартиран процеса по попълването на недостигащия личен състав в основните области на производството. Заварената обстановка, в която изолирането на съответни екипи от съгласуваност между тях е прекратена и взаимоотношението сред тях е възобновено и сложено на напред във времето, което взема решение доста от проблемите с личния състав.

“През последните два месеца предприехме стъпки за възстановяване на работната среда, създадохме строга организация на отчетност и ежедневни оперативки. Работният развой се следи от близко, като се сътвори развой за ежедневни инспекции, които дават информация за действителното положение на машините и оборудванията във всеки миг на работния развой. Предприети са дейности за намаляването на времето за реакция при възникването на запалвания, породени от изхвърлени литиево-йонни акумулатори, конфигурирани са монитори за термовизионните камери. За да предотвратим порочните практики, които наследихме, сега са подхванати дейности за възстановяване на методите на изписване на аварийни елементи от склада, като се търси цялостна отчетност на декларираните, получените и изписаните такива ”, разяснява Николай Савов, и.д. шеф на СПТО.

Създаването на Оздравителния проект идва в отговор на множеството проблеми и извънредно неприятното положение на машините в Оперативна програма „ СПТО “. Въпреки изхарчените близо 114 млн. лв. по подписани контракти за последните три години, повече от 2/3 от машините и оборудванията са за главен ремонт, а предприятието не е могло да извършва поставените си цели. Липсата на поддръжка, неработещите системи за обезпрашаване са довели до поетапно дефектиране на съществени уреди, които са нужни за индустриалния развой. През последната година огромна част от отпадъците на София е отивала непосредствено на хранилище „ Садината “, което изчерпва свободния размер за депониране и създаваше действителни предпоставки за рецесия с боклука през идващите от две до три години.